В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започна традиционният Летен семинар по български език и култура. Той се провежда за 63-ти път и ще продължи до 1 август 2026 г. Едно от най-утвърдените международни образователни събития се организира от Факултета по славянски филологии на Софийския университет с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката на Република България.
Семинарът е предназначен за преподаватели, изследователи и студенти по българистика и славистика, за преводачи и за всички, които се интересуват от езика, литературата, историята и културата на България.
В тазгодишното издание на Летния семинар по български език и култура участват 89 представители на 29 държави. Семинарът съчетава интензивно езиково обучение, културно-исторически лекции, тематични работилници и богата съпътстваща програма, представяща съвременната и традиционната българска култура. Участниците имат възможност да се потопят в живата среда на езика, да работят с водещи преподаватели и да изградят международни академични контакти.
63-ят Летен семинар по български език и култура бе открит в Аулата в Ректората на Софийския университет в присъствието на ректора на Алма матер проф. Елиза Стефанова, заместник-ректора проф. Ренета Божанкова, на г-жа Милена Димитрова, секретар на президента по култура, образование и връзки с българите зад граница, на заместник-министъра на образованието и науката акад. Николай Витанов, на декана на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева, представители на посолства, преподаватели, семинаристи, гости.
Събитието бе открито от директора на Летния семинар доц. д-р Атанас Атанасов от катедра „Български език“ на Факултета по славянски филологии, който припомни, че семинарът се провежда за първи път през 1962 година и винаги е обединявал приятелите на България навсякъде по света. Доц. Атанасов обърна внимание, че семинарът стъпва върху една много сериозна традиция. „Идеята на екипа ни през тази година е да обедини най-доброто, което се е развило през десетилетията, да стъпи върху богатия опит на колегите преди нас“, каза доц. Атанасов и подчерта, че организаторите на семинара правят и опит да надградят всичко онова, което е било постигнато през годините.
Директорът на Летния семинар по български език и култура запозна присъстващите с програмата, която включва езикови курсове на различни нива, водени от преподаватели от катедрите "Български език като чужд" и "Български език" във Факултета по славянски филологии. Предвидени са лекции и дискусии по български език, литература, история и култура, както и практически ателиета по превод, разговорна практика, творческо писане и интерактивни методи за изучаване на език.
Културната програма включва посещения на музеи, исторически обекти, срещи с творци, прожекции и тематични събития. С екскурзии в страната участниците в Летния семинар ще имат възможност да се запознаят с богатството на българското природно и културно наследство.
Накрая доц. Атанасов представи екипа на семинара, преподавателите, които ще водят лекциите и пожела успех на всички.
Присъстващите в Аулата бяха поздравени от ректора на Софийския университет проф. д-р Елиза Стефанова. Обръщайки се към семинаристите, тя ги определи като посланици на България по света. Тя се върна назад в годините, когато е присъствала на заключителните събития на Летния семинар и сподели спомена си от приятното чувство да срещне толкова много хора от различни краища на света, които имат желание да научат българския език възможно най-добре и се връщат в страните си със сърцето на България.
Проф. Стефанова изрази увереността си, че времето, прекарано на семинара, ще бъде полезно за семинаристите, но най-важното е, че всеки от тях ще се прибере у дома си с онази топлота, с която са посрещнати и с любовта към българския език и към нашата страна.
Ректорът пожела на всички да бъде полезно и приятно прекараното време в България и да се видим отново през следващата година. Проф. Стефанова изрази благодарност към организаторите на събитието и пожела успех на всички.
Деканът на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева също отправи поздрав и отбеляза, че както винаги, сред семинаристите има хора, които идват за първи път в България, но има и такива, които са избрали отново да са част от семинара. „Казвам това, защото за носителите на един език, който е малък (и няма нищо подценяващо в това, световният литературовед Франко Морети нарича и италианския малък език, сравнявайки го с английския), да има такава общност от изучаващи езика му, която чисто географски отмерва точки навсякъде по света, е огромна привилегия. Лаская се да смятам, че с всички вас, които сте тук и изучавате езика ни, ние сме едно езиково семейство“.
Проф. Личева изрази радостта си, че тази година интересът към семинара е още по-голям спрямо предходната година. По думите й отличните отзиви от миналогодишното издание са дали своя резултат и са показали колко е важно, че семинарът се провежда именно тук – в София и в сградата на Ректората. „Не само защото това е най-старият и престижен български университет, а защото именно тук българистиката има своята най-дълга академична традиция. Тук поколения преподаватели и учени са изграждали представата за българския език, литература и култура като част от европейското и световното хуманитарно знание. И вие – седейки в най-старите ни аудитории, както и тук в Аулата, можете да усетите духа на мястото, което – надявам се, допълнително ще ви мотивира да продължите в посоката, която сте избрали“.
Проф. Личева изрази и задоволството си, че сред участниците има студенти от университети с утвърдени програми по българистика, включително от академични центрове, които през годините са избирали други летни школи. Това показва, че семинарът набира нова скорост и затвърждава историята си на разпознаваемо място за обучение и академичен обмен.
Деканът на Факултета по славянски филологии подчерта, че целта на Летния семинар през годините винаги е била не просто да предлага курсове по български език, но и да превърне тези няколко седмици в среща с България в най-широкия смисъл на думата – с нейната история, литература, култура, изкуство. Затова програмата съчетава лекции, практически занятия, срещи с писатели, преводачи и учени, културни събития и посещения на места, които разказват историята на страната ни.
„Особено важно за мен е, че наред с традицията програмата отделя сериозно внимание и на съвременната българска литература и култура. През последните години ставаме свидетели на една изключително позитивна промяна. Българската литература все по-често присъства в международния литературен живот. Български автори получават престижни награди, книгите им се превеждат на все повече езици, имената им вече присъстват в разговорите за съвременната световна литература. Ще спомена тук разбира се Георги Господинов, с когото ще имате шанса да разговаряте на живо, но и Теодора Димова, която беше гост миналата година, Алек Попов, Захари Карабашлиев, Деян Енев, Момчил Миланов, Емине Садкъ, Рене Карабаш...“
Проф. Личева посочи, че всяка успешна книга поражда интерес към езика, на който е написана. И интересът към българския, желанието да се познава той, за да има преводачи на литературата, която е впечатлила един или друг от семинаристите, е този механизъм, който все повече ще работи за мотивацията им и който много по-силно от всички други институционални усилия, ще направи така, че българистиката по света да стане привлекателна за младите хора. „С други думи, вярвам, че бъдещето на българистиката зависи и от вас – от хората, които ще се върнат в своите страни като преподаватели, преводачи, изследователи, дипломати, журналисти или културни посредници. Именно вие ще бъдете хората, които ще създават следващите поколения чуждестранни българисти“, каза още проф. Личева.
Накрая тя призова да говорим за българския език не през идеологически клишета и кух патос, а през реалните постижения и в миналото, и сега. „Ако качеството на това, което правим като писатели, историци, литературоведи и езиковеди, като създатели на културни събития, е високо, това ни гарантира и интерес към него, и публика не само у нас, и – което е най-важно - промяна в образа България. Защото няма по-силен медиатор за уважението към една държава от нейната култура. В този процес - да го подчертая отново - вие сте наши съмишленици“.
Проф. Личева подчерта в словото си, че българистите, присъстващи на семинара, в известен смисъл са и най-добрите посланици на България. Защото всяка лекция, всеки превод, всяка книга, всяко университетско занятие, посветено на българския език и литература, е още една крачка към това България да бъде по-добре позната, по-добре разбрана и да се предизвика интерес към нея.
Деканът на Факултета по славянски филологии благодари на семинаристите, че са тук, както и на колегите си, направили възможно провеждането на този семинар, и на всички институции в лицето на Министерството на образованието и на науката и на Софийския университет, които го подкрепят.
Накрая проф. Личева пожела на всички ползотворни дни, вдъхновяващи разговори, нови приятелства и нови идеи.
По повод официалното откриване на 63-ия Летен семинар по български език и култура президентът на Република България госпожа Илияна Йотова изпрати поздравителен адрес. Той бе прочетен от г-жа Милена Димитрова, секретар на президента по култура, образование и връзки с българите зад граница. В него държавният глава подчертава, че днес в най-старото висше училище се събират представители на различни страни и култури, за да се потопят в красотата на българската реч. Общото, което ги свързва, е стремежът към нови открития, към опознаване на културното многообразие и богатите езикови традиции.
В своя поздравителен адрес г-жа Илияна Йотова цитира Александър Балан, който казва: „Не стига само да си роден българин, научил да говори български, да чете и разбира български книги; потребно е нещо повече: потребна е езикова просвета“. Президентът на Република България подчертава в поздрава си, че българският език е неповторимо наследство, повод за гордост. „Днес с нашите букви си служат около триста милиона души по света. На български език се създава литература, която привлича, провокира и се превръща в неделима част от световното книжовно богатство“, се казва още в поздравителния адрес. Накрая г-жа Илияна Йотова отправя поздрав към всички, които са поели пътя на изучаване, съхраняване и разпространение на нашето слово и им пожелава да са здрави, силни и да бъдат съпътствани от успеха.
От трибуната в Аулата поздрав поднесе и заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, който обърна специално внимание върху дългогодишната история на семинара, както и на впечатляващата програма на тазгодишното му издание.
Акад. Витанов посочи, че не може да не се възхитим от визионерството на първите организатори на семинара, които очевидно са уцелили правилната формула за успех на събитието.
Заместник-министърът отправи благодарност към всички българисти от чужбина, присъстващи на семинара и подчерта, че чрез тях българското слово достига до нови аудитории, нови университети, нови поколения студенти.
„Един език не се научава само от учебниците и аудиториите, колкото и добри да са преподавателите. Той се научава чрез срещите, разговорите, музиката, шегите, ако искате и местата, които човек посещава. Затова този семинар е нещо повече от една академична програма – той е възможност всички вие да опознаете България“, каза още акад. Витанов и пожела на всички през следващите седмици да научат много, да създадат приятелства и когато се приберат по родните си места, да отнесат със себе си не само много нови знания, но и личен спомен за това, което им се е случило тук и което да ги кара да се връщат отново в България.
Празничната програма продължи с музикално изпълнение на камерен състав от Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ с художествен ръководител д-р Ваня Монева.
Летният семинар е сред най-старите и престижни инициативи в региона, привличащи участници от десетки държави. През годините той се превърна в ключова платформа за популяризиране на българския език и култура и за изграждане на устойчиви академични партньорства.
Семинарът утвърждава ролята на Софийския университет като водещ център за българистични изследвания и международно сътрудничество. Чрез съчетанието от обучение, културен обмен и научна работа той подкрепя развитието на ново поколение специалисти, посланици на българския език и българската култура по света.
