Конферентна зала, Ректорат
Културният център на Софийския университет, ИК „Жанет 45“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски" организират представяне и публична дискусия върху сборниците „Читателски практики в България 2006 – 2022“ (ИК „Жанет 45“) и „Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература“ (Университетско издателство) – резултати от едно от най-мащабните дългосрочни изследвания на състоянието на четенето в България, дело на интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози.
За разлика от изследвания като PISA, които измерват функционалната грамотност, дългосрочният проект “Читателски практики в България” обхваща всички възрасти и социални групи на българското население и разглежда четенето в свободното време в съревнованието му с други типове културна консумация. Това включва всички видове четива и носители, като специален акцент е поставен върху културните неравенства и поколенческите разлики. Литературоведската част на проекта изследва публиките на съвременната българска литература и начина, по който тя изгражда образ на своя читател в опит да насочва неговото поведение.
В първата част на събитието екипът на проекта (проф. Александър Кьосев, ръководител, СУ доц. Боряна Димитрова, „Алфа рисърч“, доц. Александра Главанакова, СУ, доц. Дарин Тенев, СУ) ще представи кратко експозе на резултатите от 16-годишното изследване. Във втората част те ще бъдат обсъдени с изследователи, образователни експерти, издатели и активисти. Целта на тази микро-конференция е да провокира публична дискусия за съдбата на четенето в България и да изведе констатации и препоръки за насърчаването му в и извън системата на българското образование.
Ще бъдат засегнати въпроси като: какви са дългосрочните тенденции в начините, по които българинът чете? Какво е състоянието на вниманието и концентрацията? Какви са нивата и формите на разбиране? Какво представляват културните неравенства? Каква е културната консумация в България и къде е мястото на четенето в конкуренцията за свободното време? Как българската литература си представя своите публики и какви стратегии на писане следват от това?
В дискусията ще вземат участие проф. Ренета Божанкова, СУ доц. Милена Якимова, СУ, проф. Стоян Ставру, БАН, гл. ас. Кристина Йорданова, СУ, Асенка Христова, образователен експерт и директор на Института за изследвания в образованието, Вал Стоева, основател на фондация „Четене“ и съ-директор на EU read, Десислава Алексиева, председател на Асоциация „Българска книга“ и Манол Пейков, издател, „Жанет 45“.
Предварителна програма:
17:30 - 18:00 Представяне на екипа и резултатите от 16-годишното изследване
18:00 – 18:40 Изказвания на дискутанти: доц. Милена Якимова, СУ, проф. Ренета Божанкова, СУ, проф. Стоян Ставру, БАН, гл. ас. Кристина Йорданова, СУ
18:40 – 19:10 Изказвания на образователни експерти, издатели и активисти: Асенка Христова, образователен експерт, директор на Институт за изследвания в образованието, Вал Стоева, основател на фондация „Четене“, съ-директор на EU read, Десислава Алексиева, председател на Асоциация „Българска книга“, Манол Пейков, издател, „Жанет 45“
19:10 – 19:30 Обща дискусия
За сборниците:
„Читателски практики в България 2006–2022“ (Изд. „Жанет 45“, 2024)
Книгата „Читателски практики в България 2006–2022“ е обобщение на 16-годишен изследователски труд на интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. Изследването се различава от PISA по това, че е насочено към всички възрасти и социални групи на българското население и се фокусира не върху функционалната грамотност, а върху четенето в свободното време, конкуриращо се с други типове културна консумация.
Понятието за „читателски практики“ е широко и включва употреби на всички видове четива, на всички възможни носители. Специално внимание е насочено към изследване на културните неравенства и поколенческите разлики при прехода от печатни към електронни носители; тук методите на традиционните хуманитарни и социални науки си сътрудничат с тези на дигиталната хуманитаристика и изследванията на социалните мрежи.
Литературоведската част на изследването се интересува от състоянието на публиките на съвременната българска литература, а като рамка са проучени и мнения на библиотекари, учители и издатели. Във финала е предложен синтез на изследователските резултати, идващи от различните дисциплини, а в приложението са формулирани практически препоръки към българското образование.
Автори (по реда, по който се появяват в книгата): Александър Кьосев, Боряна Димитрова, Елена Лилова, Ваня Георгиева, Емилия Алексиева, Светослав Близнашки, Галина Гончарова, Моника Вакарелова, Александра Главанакова, Юлия Роне, Георги Няголов, София Тодорова, Наталия Василева, Моника Димитрова.
“Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература” (УИ „Св. Климент Охридски“, 2022)
„Читатели в текста“ е екипно изследване, посветено на начина, по който съвременната българска литература изгражда образ на своя читател и прави опит да контролира и насочва читателското поведение на публиките. Не става дума непременно за конкретни адресати, за които авторът си е мислел съзнателно и целенасочено, нито за маркетингово определена целева група от читатели – купувачи на книги, а за казаното по-горе – онова, което литературната теория нарича „имплицитен читател“. Книгата анализира корпус от текстове, разположени между условните полюси на високата и популярната литература –от медийни публикации на автори като Александър Симов и Мартин Карбовски до романи и художествени текстове на Захари Карабашлиев, Милен Русков, Георги Господинов, Людмила Филипова, Иво Сиромахов и др.
Съст. Александър Кьосев, автори: Богдана Паскалева, Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Катерина Кокинова, Райко Байчев, Филип Стоилов