Заседателна зала 1, Ректорат
Лекцията ще се проведе на 10 декември 2024 г. (вторник) от 18 ч. в Заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предвидено е и онлайн излъчване на живо от Зуум платформата.
Лекцията ще очертае епиграфските практики в Тракия в продължение на един период от дванадесет века: от 6 в. пр.Хр. до 6 в. сл.Хр. Няколко хиляди гръцки и латински епиграфски паметници ни позволяват както да разгледаме създаването на надписите, така и да съдим за нивото на образование и разпространение на грамотността в Тракия. Следите, оставени от инструментите на каменоделците, както и различните особености, наблюдавани в паметниците, ни дават възможност надеждно да реконструираме изработването на надписите във всички негови етапи: подготовката на камъка за гравирането на текст върху него, справянето с повреди по повърхността му, очертаването и оформянето на епиграфското поле, разполагането на текста, добавянето на последни корекции към вече издълбан надпис и др. Анализът на подобни свидетелства също така ни позволява да идентифицираме работилниците на каменоделците и да идентифицираме индивидуални стилове и техники. Надписите свидетелстват за различни нива на грамотност и образование, често свързани със социалното положение или произхода на дадено лице, както и с произхода и датировката на текста. Най-интересният източник на информация по тази тема несъмнено се намира в многобройните надписи в стих, открити из цяла Тракия. Анализът на тези текстове дава възможност да се идентифицират заемки от литературните текстове и по този начин не само да вникнем във вкусовете на местната публика, но и да станем свидетели на амбициите на авторите и купувачите да се представят като носители на висока култура.
Лекцията се осъществява по проект PROMETHEUS по покана CREA-CULT-2023-COOP (на програма „Творческа Европа“, съфинансирана от Европейската комисия, съгласно Споразумение № 101130735)