Стопански факултет, 420 зала
На 5 юни 2026 г. в зала 420 на Стопанския факултет от 10.00 ч. ще се проведе национална среща на преподавателите по икономика и финанси.
Поводът за националната академична среща е необходимостта от задълбочен професионален разговор за състоянието, предизвикателствата и перспективите пред преподаването по икономика и финанси в условията на динамични икономически процеси и съвременни технологични трансформации. Развитието на икономическото образование предполага тясна връзка между научните изследвания, обновяването на учебните програми с нови научни знания и осмисленото използване на съвременни технологии в образователния процес. Особено значение придобива взаимодействието между научното познание, академичното преподаване и иновативните образователни подходи при подготовката на специалисти по икономика и финанси.
През 2026 г. се навършват 250 години от публикуването на „Богатството на народите“ на Адам Смит – труд, който поставя основите на класическия икономически анализ и на модерната политическа икономия. Съвременната макроикономика отбелязва 90 години от публикуването на „Общата теория на заетостта, лихвата и парите“ на Джон Мейнард Кейнс, 70 години от основополагащата статия на Робърт Солоу A Contribution to the Theory of Economic Growth, дала тласък на неокласическата теория на растежа, и 50 години от известната критика на Робърт Лукас, която променя начина, по който икономическата теория осмисля макроикономическата политика, очакванията и поведението на икономическите агенти.
Тези годишнини съвпадат и с 80 години от началото на дейността на Световната банка и от ранното институционално изграждане на следвоенната международна финансова архитектура, чиито основи са положени в Бретън Уудс. В съвременен план те се вписват в контекста на ускореното навлизане на изкуствения интелект, големите данни и дигиталните платформи в икономическия живот, управлението, финансовите пазари и образованието. В национален план 2026 г. е особено значима и с присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г., което задълбочава европейската икономическа интеграция и трансформира институционалната рамка за провеждане на икономическата политика.
Посочените исторически годишнини и актуалните икономически процеси поставят на преден план ключови въпроси за съдържанието, методите и целите на обучението по икономика и финанси, които следва да бъдат предмет на задълбочена академична дискусия сред научната общност в страната:
- Как да се преосмисли преподаването на икономическата теория като исторически развиващ се корпус от идеи – от класическата политическа икономия през кейнсианската революция до съвременната макроикономика на очакванията, растежа и несигурността?
- Как да се интегрират в обучението по икономика и финанси новите технологични реалности, пряко свързани с изкуствения интелект, без да се загуби аналитичната дълбочина на фундаменталната икономическа теория?
- Как присъединяването на България към еврозоната променя преподаването на парична политика, публични финанси, банково дело и европейска икономическа интеграция, като се отчита институционалната трансформация от режим на паричен съвет към участие в общата парична политика на еврозоната?
- Как да се преподава международната финансова архитектура след Бретън Уудс в контекста на глобални дългови рискове, геоикономическо напрежение, външнотърговска нестабилност и трансформираща се роля на международните финансови институции?
- Какви знания и компетентности трябва да формира съвременното икономическо образование, за да подготвя специалисти, способни да съчетават теоретични модели, емпиричен анализ, институционално разбиране и критическа оценка на икономическата политика?
