Науката има изключително важна роля за борбата срещу климатичните проблеми. На първо място тя подпомага политиците в сфери като икономиката и опазването на околната среда да взимат решения, базирани на научни факти. Тези научни факти изискват постоянна и дългосрочна работа. Целта на науката е да изследва важни за обществото и икономиката теми, за да бъде работата ѝ в полза на гражданите, общините, централната администрация и бизнеса. Не бива да подценяваме и ролята на науката да мотивира млади изследователи, а темата за климатичните промени е още недоразвита и дава много възможности за кариерна реализация. Това каза доц. д-р Марина Стефанова - зам.-декан по устойчивост на Стопанския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, в предаването „Чиста енергия“ на Bloomberg TV Bulgaria.

България беше домакин на сесията на Междуправителствена експертна група по климатични промени (IPCC) и това има изключително голямо значение, тъй като това е една от най-престижните организации в помощ на международната политическа общност за взимане на решения. Дълги години България не участваше в този форум и това ограничаваше възможността страната ни да взима решения, базирани на актуални научни данни. Сега българските учени имат възможност да продължат да работят по тази тема и да почерпят опит от един от най-авторитетните източници в тази сфера.

„В сесията се включиха и много представители на бизнеса. Отзвукът в България, въпреки летния сезон, остави огромен отпечатък като постави темата пред българските медии и представи страната ни пред международната климатична общност“, коментира доц. д-р Стефанова. IPCC сесията в България имаше няколко цели, но основните бяха ограничаване въздействието на климатичните промени и адаптиране на обществото към тях. За да постигнат учените консенсус в тази сфера, това изисква постоянна работа. Това е и една от основните функции на IPCC – да изгради научен консенсус в сферата на климатичните промени, уточни тя.

Стопанският факултет на Софийския университет създаде две проучвания, които бяха насочени към трансформация на нагласите на гражданите към устойчиво потребление. За пръв път се прави такова пилотно изследване с международна методика, което ни позволява да се сравним с Япония, Армения, Гърция и други. Текат проучвания и в сферата на декарбонизация на българската икономика, допълни доц. д-р Стефанова.

Според нея България и българските учени са добре позиционирани в сферата на устойчиви решения и развитие. Разбира се, за да станем лидер в тази сфера, ще е нужна подкрепа от Министерство на околната среда и водите и Министерство на образованието, допълни тя.