Във втория ден на международната конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания (15-18 юли 2024 г.) беше открита още една изложба - „Под закрилата на святото“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Изложбата представя ръкописи, архивни документи, старопечатни книги и оригинална графика от колекциите на Националната библиотека с хронологичен обхват XIII–XX век. Тя насочва поглед към ролята на словото, образа и символа в двете основни религии, които съжителстват на Балканите столетия наред и намират близки прояви и възприятия в ежедневния живот на хората.
Свещените текстове и изображения служат еднакво на всички вярващи, които търсят закрила срещу болести и злощастия. Молитви и знаци „защитават“ книгите за богослужебна и домашна употреба и осигуряват успешното дело на усърдните книжовници. Свитъците с текст и изображения са разпространено средство за лична защита и помощник в деликатни житейски ситуации. Имената на Бог и св. Богородица, на архангели и светци „застраховат“ срещу беди. С предпазна функция се записват отделни стихове и сури на Корана, Прекрасните имена на Аллах, Благородните имена на Неговия Пратеник Мухаммад редом с имената на четиримата архангели.
В колекциите на Националната библиотека темата за свещените текстове и изображения е застъпена най-много в славянските ръкописи и старопечатни книги, както и в арабографичната книжнина. Разполагането на експонатите в паралелни двойки позволява открояването на сходства и специфики. Композиционният разказ в изложбата е развит по страниците от Добрейшовото евангелие от XIII век, Рилското евангелие от 1361 г., Псалтир от Кратовския книжовен център от XVI в., различни преписи на Корана и други арабографични съчинения, свързани със святото.
Интерес представлява препис на псалтира на арабски език, който съдържа кръстния знак на всяка своя страница. Богатото документално наследство, съхранявано в отдел „Български исторически архив“, илюстрира темата за християнския молебен. Сред старопечатните книги, които присъстват в няколко от изложбените табла трябва да бъдат споменати „Часословец“ на Яков Крайков, „Четириевангелието“ на монах Макарий от 1512 г., както и най-ранният славянски буквар, отпечатан с глаголица на разговорен език (хърватски) – „Табла за дицу“ на Примож Трубар от 1561 г.
Илюстративният документален материал от колекциите на отдел „Карти и графика“ допълва и онагледява чрез изображения експозиционната тема. В три витрини са представени оригинални документи – миниатюрни издания на Библията и Корана, както и други, носещи закрилата на святото.
По този начин Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се включи подобаващо в престижния международен форум, а изследователи от цял свят имаха възможност да се запознаят с богатите и фондове.
След откриването на изложбата беше представена и току-що отпечатаната книга „Парапетът. Топики и съответствия“ на проф. Христо Трендафилов. Книгата включва статии и студиа, написани и публикувани през последните 25 години. Обхватът на темите е огромен: от старобългарска литература и периода на Възраждането, до разсъжденията за българина като културен посредник и творчеството на световноизвестни мислители като Юлия Кръстева и Цветан Тодоров. Впечатления за книгата представиха проф. Вася Велинова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, и проф. Татяна Славова от Катедра „Кирилометодиевистика“ във Факултета по славянски филологии на Софийския университет.
Христо Трендафилов е професор по стара българска и руска литература. Автор е на 270 публикации, а за книгата си „Цар и век. Времето на Симеона“ през 2017 г. е отличен с Националната награда за хуманитаристика „Христо Г. Данов“. Изданието се финансира от Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ (ННП Българистика) 2022–2025.