Учени от различни университети и научни институти от страната и чужбина се събраха във Факултета по журналистика и масова комуникация на Алма матер като участници в международната научна конференция, посветена на проф. Ивайло Дичев, на тема: Pop-culture, pop-politics: The digital turn. Interdisciplinary analyses of the intersectionality between media, cultures and politics. В рамките на два дни те имаха възможност да дискутират изследванията на явления от цифровата епоха и пресечните точки на култура и политиката.
С конференцията завършва научно-изследователският проект „Поп-култура, поп-политика: дигиталният обрат. Интердисциплинарни анализи на пресечността между медии, култури и политики“ на Софийския университет.
Конференцията се проведе благодарение на усилията на Мрежата за културни изследвания, списание „Семинар_БГ“, колегията на Катедра „История и теория на културата към Философския факултет и Катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация, съвместно с учени от Института по философия и социология на БАН.
В рамките на три години проектът се реализира от учените: проф. дсн Ивайло Дичев от Философския факултет, проф. д.н. Венцислав Димов, доц. д.н. Вяра Ангелова, доц. д-р Жана Попова, д-р Елена Фучеджиева от Факултета по журналистика и масова комуникация, гл. ас. д-р Мила Минева и д-р Мария Иванова, докт. Росалина Тодорова от Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и проф. дсн Светла Колева и гл. ас. д-р Ния Нейкова от Института по философия и социология при БАН. С финансовата подкрепа на ФНИ-МОН, договор № Н55/2 от 15.12.2021 г. Ръководител е доц. д-р Жана Попова.
Програмата на конференцията успя да пресече изследователските усилия на учени от различни научни посоки, благодарение на почти едногодишната работа на доц. д-р Валентина Георгиева, като председател на научния комитет на конференцията.
На 4 октомври 2024 г. конференцията бе открита от доц. д-р Галина Гончарова, ръководител на катедрата, от която бе част проф. Ивайло Дичев - „История и теория на културата“ (Философски факултет) и проф. д.н. Венцислав Димов, ръководител на Катедра „Радио и телевизия“ (Факултет по журналистика и масова комуникация. Председателят на Мрежата за културни изследвания доц. д-р Валентина Георгиева прочете поздравителен адрес към организаторите и участниците в конференцията от министъра на културата Найден Тодоров. Галина Гончарова и Венцислав Димов припомниха, че Ивайло Дичев бе не само изследовател на медийната култура, но и самият той бе автор в различни медии. Доц. д-р Велислава Петрова обяви създаването на награда на името на проф. Ивайло Дичев за бакалавърска, магистърска или докторантска теза в областта на културните изследвания.
В конференцията доклади представиха над 50 учени от страната и чужбина, сред които много докторанти на проф. Ивайло Дичев, сега вече утвърдени учени, колеги, приятели от различни международни университети.
С доклади, представящи изследователските им резултати, в конференцията се включиха колегите Matthias Schwartz, Nina Weller и Indira Anna Hajnács от проекта „ADJUSTMENT AND RADICALISATION: DYNAMICS IN POPULAR CULTURE(S) IN PRE-WAR EASTERN EUROPE" (https://popular-dynamics.org).
Културната програма на конференцията включваше представянето на едно от последните изследвания на проф. Ивайло Дичев, завършило с изложба „Историческите възстановки като феномен на културата“ – съчетание между дигитална изложба и експонати на костюми на възстановчици, които бяха изложени в Аула Магна на Факултета по журналистика и масова комуникация.
В първия ден беше вълнуващо да се чуят спомените за Ивайло Дичев от негови студенти и докторанти, колеги и приятели (записани от докт. Владислав Петков). Видеото може да се види на сайта на проекта www.politpop.eu
Конференцията започна с акцент върху популизъм, медии, политика. В залите на Факултета по журналистика и масова комуникация не достигаше времето за всички дискусии, породени от интересните доклади. За два дни колегите от катедрата на Ивайло Дичев направиха запомнящи се дискусиите по темите в програмата, заедно с другите участници и учени от различни университети и институти.
Дискусиите между културолози, изследователи на литературата, филолози, социолози, политолози, изкуствоведи, музиковеди и медийни изследователи продължиха до късно. В конференцията участваха докторанти, постдокторанти и млади учени от различни научни институции. В края на първия конферентен ден участниците бяха въвлечени в представянето на един от последните изследователски проекти, в които участва проф. Ивайло Дичев - посветен на изследването на историческите възстановки като антропологичен терен. Д-р Димитър Атанасов представи дигиталната изложба с фотографии и разказа за изследователската им работа. Изложбата може да бъде видяна на страницата на проекта www.politpop.eu
Екипът на проекта благодари на всички колеги, които успяха да се включат и в съботния ден до късно вечерта.
Автор на плакатите на конференцията е Мина Дичева.
На пети октомври 2024 г. конференцията продължи с доклади от разделите: „Медиите между Изтока и (Дивия) Запад“, „Медиите – забавно/страшно“, Наследство, памет, идентичности“.
Студенти на Софийския университет, колеги от различни университети в страната и институти на БАН, журналисти, художници, автори на мемета, писатели, музиканти, рекламни специалисти, юристи превърнаха залата на втория етаж на ФЖМК в място, на което се пресичаха различни изследователски подходи и практики, в които звучаха думите: общество, култура, медии, идеология, политика, журналистика, креативност, интернет явления, социални мрежи и политики, публики, аматьори и професионалисти и т.н.
За проекта
Календарът с научни семинари на проекта „Поп-култура, поп-политика: дигиталният обрат. Интердисциплинарни анализи на пресечността между медии, култури и политики“ включва още три семинара. През ноември 2024 г. предстои семинар за връзката между музика, политика и социална рефлексия с участието на музиканта Жлъч, проф. дн Венцислав Димов и гл. ас. д-р Мила Минева.
От декември 2021 г. досега учените от екипа участваха в многобройни научни конференции и симпозиуми. Още в първия етап на проекта, през 2023 г. беше организирана Международна научна конференция в София на тема: „Страшно, смешно, абсурдно. Новият дигитален абсурдизъм: бунт срещу смисъла или безсмислие на бунта?“ -7-8 април 2024 г. (председател на научния комитет д-р Ния Нейкова). Мила Минева, Мария Иванова и Ивайло Дичев участваха в организирането на изложба по покана на Дома на хумора и сатирата в Габрово и в дискусия за мемекултурата и политиката. През изминалите години екипът на проекта представяше междинните резултати освен в залите на университета и в културни пространства като „Топлоцентрала“, участва в Европейската нощ на учените, с дискусия по темата - изкуство и изкуствен интелект.
Дотук се състояха десет научни семинара, една кръгла маса и една конференция, две изложби, за които можете да намерите информация на сайта на Софийския университет www.uni-sofia.bg. До февруари 2025 г. са планирани още два семинара.
Проектът завършва с изследвания на процесите на дигиталния обрат като основа за демократизирането както на политиката, така и на културата. Екипът на проекта от социолози, антрополози, културолози и медийни изследователи си постави сложни интердисциплинарни задачи, които да осмислят тази нова попкултурна ситуация, като пресечна точка между политика, медии и култура и да утвърдят полето в български контекст. Чрез емпирични данни от изследвания на случай от различни населени места в България и онлайн практики, проектът се опитва да очертае глобалните промени в няколко тематични полета на анализ: музика и политика; политика и социални медии; политика и хумор/сатира; политика и спорт; политика и наследства. Популяризацията на резултатите се извършваше на регулярен публичен семинар („Поп-култура, поп-политика“, утвърдил се като място за дебати), чрез публикации в различни печатни издания, многобройни участия на членове на екипа в „Голямото жури“ по „Дарик радио“ и в предаванията „Мрежата“ по „Христо Ботев“ на БНР, както и в „Преди всички“ и „Нещо повече“ по „Хоризонт“ на БНР чрез съставянето на тематични броеве на списания, посветени на изследователските въпроси на проекта (виж броеве от списанията „Семинар_BG“ и „Медиалог“) и организирането на две международни конференции. Тематичното поле се оказа от интерес и за студенти, докторанти и млади учени, които се ангажираха с изследването на конкретни казуси в дипломни работи, текстове за печат и дисертация, като успяхме да обогатим програмите на лекционни курсове във Философския факултет и Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.
Създадена бе интернет страница на проекта с текстови-, аудио- и видеоархив със свободен достъп, както и подкаст „По-по-култ“, който предлага дискусии върху резултатите от изследванията в достъпен за широка публика формат, включително с осигурен жестомимичен превод. Дейностите по проекта се радват и на медиен интерес от журналисти, за които културата и изкуството все още са важни понятия.
Текстовете от Международната научна конференция ще намерят място на страниците на сп. „Семинар_БГ“, което Ивайло Дичев създаде, сп. „Философия“ и сп. „Социологически поблеми“, както и списанието на катедра „Радио и телевизия“ – сп. „Медиалог“.