Форумът, замислен като пространство за обмен на идеи и изследователски насоки в хода на текущи научни проекти, събра и възпитаници на специалност „Класическа филология“, днес преподаватели и изследователи в Института за литература при БАН и в Медицинския университет – София.

Гл. ас. д-р Христо Тодоров представи откъси от новия си превод на първа книга на „Реторика“ от Аристотел, като се спря върху преводаческите предизвикателства при избора на понятия и термини. Особено внимание бе отделено на семантичния обхват на глагола πείθω („убеждавам“) и на значенията, свързани със създаването на доверие у слушателя като условие за постигане на реторически ефект.

Гл. ас. д-р Мина Петрова разгледа медицинските средства и „лекове“, описани от римския поет Овидий в съчиненията Ars Amatoria („Любовното изкуство“) и Remedia Amoris („Лекове за любовта“). Тя постави въпроса доколко поетът може да бъде сравняван и разбиран като лекар и дали препоръки като употребата на храни и напитки следва да се възприемат като пародийна закачка, културна мода на епохата или като част от сериозна диететическа традиция.

Гл. ас. д-р Люба Радулова представи изследване, свързано с дългогодишните ѝ занимания в областта на римското право – припокриването на гръцки и римски данъчни практики в античността. Акцент бе поставен върху митническото облагане според античните извори, контрабандата в древен Рим и санкциите при невнасяне на portorium (лат. „мито“).

Доц. д-р Цветан Василев анализира пасаж от свой превод на средновековен латински извор за българската история – предговора на Анастасий Библиотекар към Четвъртия константинополски събор. В центъра на изложението бе правният смисъл на публичния акт на княз Борис-Михаил, формулиран като обявяване, че след Бога той ще бъде „раб на блажения Петър“, интерпретиран през понятието deditio и traditio.

Проф. дин Кирил Павликянов обърна внимание на българския произход на част от славянските названия на праговете на река Днепър в съчинението De administrando imperio на император Константин VII Багренородни – произведение от жанра „владетелско огледало“, съдържащо наставления към бъдещия управник.

Проф. дфн Мирена Славова постави въпроса за интерпретацията на изгарянето на Василий Врач на Константинополския хиподрум според разказа на Анна Комнина в „Алексиада“, със специален акцент върху колебанията при превода на гръцката дума κάμινος, предавана ту като „клада“, ту като „пещ“ или „камина“.

Доц. д-р Ина Вишоградска от специалност „Унгарска филология“ представи резултати от дългогодишните си изследвания върху славянските заемки в унгарския език и трудностите при определянето на българския им произход – поради липсата на датирани унгарски текстове преди края на XV век и неяснотата относно ранните контакти между маджари и славяни.

Доц. дфн Борис Вунчев от специалност „Новогръцка филология“ разгледа преименуването на улиците в Комотини по време на българската окупация в началото на 40-те години на XX век въз основа на архивни данни, като част от политиките на културна и административна трансформация на региона.

В заключение гл. ас. д-р Димитър Илиев представи съвместната си работа с изсл. Кристиян Симеонов по подбор и организиране на дигитални бази данни в областта на класическата филология с цел подпомагане на обучението и популяризиране на класическото културно наследство на Балканите.

Събитието бе организирано от Катедра „Класическа филология“ към ФКНФ на Софийския университет и се проведе с финансовата подкрепа на фондация „А. Онасис“.