Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е домакин на изложба с карикатури на Борис Димовски, посветена на 100-годишнината от рождението на художника. Тя е разположена в Централното фоайе в Ректората и е организирана съвместно с Фондация „Памет“. Експозицията може да бъде разгледана до 14 март 2026 г.
В рамките на откриването на изложбата бе представен и албума „Време да плачеш, време да се смееш. Сборник от рисувани умотворения“ на Борис Димовски.
Заместник-ректорът на Софийския университет проф. д-р Ренета Божанкова заяви в своя поздрав, че за нея е чест и удоволствие да участва в откриването на тази значима изложба.
„Днес в университетското пространство не просто подреждаме картини, а даваме думата на един от най-острите умове и на едно от най-добродушните пера в българската култура – Борис Димовски“, посочи проф. Божанкова и допълни, че когато говорим за него, ние не говорим само за изобразителното изкуство, говорим за изкуството, за литературата, за културата. Заместник-ректорът припомни, че Борис Димовски притежаваше уникалната дарба да превръща белия лист във философия и в послания, показваше ни със слабостите ни, със съдбата ни, с нашата национална човешка мъдрост.
„За университета ни е особено важно да се съхранява тази памет. Творчеството на Борис Димовски, както много пъти е казвано, писано, споделяно, е урок по критическо мислене. Но също и урок по гражданска доблест и вътрешна свобода“, подчерта проф. Божанкова.
Тя подчерта още, че Борис Димовски доказваше, че изкуството може да бъде по-силно от цензурата и че талантът е най-висшата форма на независимост.
Накрая проф. Божанкова пожела на всички, които ще преминат през Централното фоайе, да изпитат удоволствието да погледнат на света през очите на Борис Димовски. С неговите очи, които поглеждат с ирония към проблемите на времето и винаги са пълни с много обич към човека. Тя пожела на добър час на изложбата.
Председателят на Фондация „Памет“ Здравец Хайтов заяви, че съвместната идея да се реализира в Софийския университет изложбата с карикатурите на Борис Димовски и да бъде представен художествения албум не е случайна, защото младото поколение, студентите, е добре да познават Борис Димовски, един от големите творци и карикатуристи на 20-и век.
Той призова да не забравяме, че Борис Димовски е и стенописец, и оформител на книги, занимавал се е и със сценография, но най-вече остава в съзнанието на поколенията с неговите карикатури.
Здравец Хайтов разказа за познанството си с големия художник, както и за неговата работа през годините. „Онова, което според мен го отличава като творец, се съдържа в неговия девиз: „Необходими са ми двеста, но ми стигат две“. Човек скромен, стъпил здраво на земята, вгледан в чудатостите на хората около него, които по великолепен начин, с една линия, успяваше да пресъздаде и да ни остави като послания“, каза още Здравец Хайтов и обърна внимание върху творчеството на Борис Димовски, представено в изложбата.
Проф. Тодор Танев от Философския факултет на Софийския университет отбеляза в своето приветствие, че изложбата е чакана отдавна и благодари на ректорското ръководство за съдействието тя да бъде реализирана в Софийския университет. Проф. Танев сподели своите спомени за Борис Димовски и значението на неговата работа за неговите съвременници.
Изложбата „Карикатурите на Борис Димовски“ е ретроспективно представяне на големия творец на България в областта на карикатурата на ХХ век. Излизащото изпод перото и четката на Борис Димовски оставя дълбока следа в духовната палитра не само на България, но и в европейската и световна култура.
Карикатурите на Борис Димовски са живо отражение на многостранния обществен, политически и културен живот на България. Политическата сатира, националната самобитност и шаржа са анализирани и преосмислени през погледа на големия художник.
„Необходими са ми двеста, но ми стигат две” са думи на мъдрец, стъпил здраво на земята, вгледан в чудатостите на живота, за да ги нарисува върху белия лист, пречупвайки ги през своя неповторим талант. Героите на Димовски докосват със своя общочовешки драматизъм и първично светоусещане, винаги достойни, дълбоко човеколюбиви и сърцати, обрисуващи философията на твореца за човешката мъдрост и глупост, духовна идентичност и културна общовалидност.
