В Аулата в Ректората на Софийския университет се проведе дискусия „Какво може държавата?”, организирана от Културния център на Софийския университет и италианската индустриална асоциация Конфиндустрия България. Фокусът бе върху книгата „Криминогенната държава” на проф. Джулио Тремонти, който пристигна у нас специално по този повод. Модератор на събитието бе Бойко Василев.
На дискусията присъстваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, посланикът на Италия в България Марчело Апичела и председателят на Конфиндустрия България Нунцианте Кораджо, преподаватели и студенти – представители на академичната общност на Алма матер, общественици.
Събитието бе открито от Бойко Василев, който заяви, че предстои изключително интересна среща. Той представи проф. Джулио Тремонти като един от най-известните лидери в италианската политика. „Но той не просто е бил в политиката, а пише книги. Не просто пише книги, а тези книги са истински визионерски съчинения, които чертаят едно възможно и по-добро бъдеще“, каза Бойко Василев.
Проф. Джулио Тремонти е италиански юрист, икономист и политик, една от най-влиятелните фигури в обществения живот в Италия от 90-те години насам. Тремонти е професор по право в Университета в Павия. Избран е за депутат още през 1994 г., многократно е бил министър на икономиката и на финансите в различни десни кабинети. В момента е председател на Комисията по външни работи и общностни въпроси към Камарата на депутатите. Участва и като член на италианската делегация към Парламентарната асамблея на НАТО, където работи по въпроси, свързани с демокрацията и сигурността. На български език са преведени книгите му „Страхът и надеждата“ (изд. „Сиела“) и „Криминогенната държава“ (изд. „Изток-Запад“). Преводач и на двете е Йордан Василев.
Приветствие към присъстващите в Аулата отправи ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, който заяви, че за него е чест да открие събитието, представящо една изключително важна книга за съвременния свят, защото, както виждаме, този свят излиза от обичайните си релси, навлиза в други времена. „И е много важно да се чуват такива гласове, които се опитват да покажат проблемите, които трябва да решаваме, по какъв начин трябва да ги решаваме, защото всеки един от вас, който е имал възможност да се запознае с текста на тази книга, се убеждава, че те не са проблеми на отделната страна, а са проблеми на европейския свят, и, разбира се, на големия свят. Тъй като дългите години на успокоение, на изпадане в убеждението, че светът ще върви непрекъснато в линиите, които са очертани след последния голям световен конфликт, се оказаха илюзорни“, каза още ректорът.
Той призова да се докоснем до мисълта на проф. Тремонти и да се опитаме да извлечем най-добрите уроци. Защото тук е много повече от пледиране за опростяване на законите, за очовечаване на законите, за тяхното приемане от хората. Тук става дума много повече за трансформация на съвременното общество. Накрая ректорът приветства още веднъж проф. Тремонти с „Добре дошъл“ в Софийския университет.
В своето приветствие директорът на Културния център на Алма матер доц. Дария Карапеткова отбеляза, че винаги е вярвала, че най-ценното, на което един университет може да ни научи, отива отвъд конспекта. Кара ни да оставаме след края на лекцията, да четем повече от задължителната литература, прави мисленето необходимост. „Смятам, че такъв момент преживяваме заедно днес“, заяви доц. Карапеткова. Тя подчерта, че проф. Тремонти е политик, но преди да бъде политик е преподавател. И преди да е преподавател, е експерт интелектуалец.
„Всяка държава остро се нуждае от обществени фигури, които като него поддържат посланието, че науката може да се развива само в условия на свобода и демокрация“, подчерта доц. Дария Карапеткова и допълни, че е щастлива, че такава личност стои пред нас днес и че сме длъжни да го чуем добре.
Доц. Карапеткова изрази признателността си към Конфиндустрия България, към преводача на двете книги от проф. Тремонти, с които разполагаме на български език, към италианското посолство в България, към Юридическия факултет на Софийския университет за подкрепата и доброто сътрудничество.
Посланикът на Италия в България Марчело Апичела също отправи поздрав към аудиторията и приветства проф. Тремонти с „Добре дошъл“. Той го определи като фигура, която обединява опит, теоретични изследвания и усет към прочита на историческите събития. Посланикът обърна внимание на ролята на проф. Тремонти в областта на икономиката и политиката, обществения ред. Марчело Апичела акцентира и върху значението на книгата на проф. Тремонти която поставя важни обществени въпроси.
Председателят на Конфиндустрия България Нунцианте Кораджо припомни, че книгата „Криминогенна държава“ е преведена от члена на Конфиндустрия България Йордан Василев и отправи специална благодарност за задълбочената му работа. По думите му книгата представлява по-широко изследване на връзката между нормотворчеството, структурата на държавата и качеството на правния ред. Нунцианте Кораджо посочи, че понятието „криминогенна държава“ не трябва да се разбира като една риторична провокация, а като интерпретативна категория – прекомерната регулация, хаотичното разрастване на нормативната база и нейната непрозрачност и противоречивост могат да създадат среда, в която нарушаването на закона вече престава да бъде патологично изключение, а се превръща в системна последица.
Председателят на Конфиндустрия България завърши словото си с предупреждението на Гуидо Карли, че е необходимо икономиката да бъде освободена от бюрократични ограничения и нормативна дребнавост. Прекомерната регулация поражда системна неефективност и именно тук разсъждава проф. Тремонти за криминогенната държава – когато нормотворчеството надхвърли способността правният ред да осигурява собствените си подреденост и последователност, нарушенията не произтичат от липсата на правила, а от тяхното прекомерно количество.
В изказването си проф. Джулио Тремонти обърна внимание, че през 1994 г. със създаването на Световната търговска организация се полага началото на глобализацията. „Глобализацията е последната утопия на 20 век след комунистическата и неслучайно на гръцки думата утопия означава „без място“, посочи проф. Тремонти и допълни, че старата славна триадата „свобода, равенство, братство“ е била заменена с новата, противоположна, но също толкова революционна триада – „глобалност, пазар, пари“. В центъра на всичко е бил поставен пазарът, за който се е смятало, че може да функционира като постоянно работеща фабрика за универсално благо.
Проф. Тремонти отбеляза, че книгата му „Криминогенната държава“ се фокусира именно върху създаващото се неравновесие между пазара и институциите. По думите му днес ние живеем и виждаме време, което не се различава много от XVI век, време, за което Шекспир кара Хамлет да каже „Времето е извън контрол“. Проф. Тремонти припомни, че през XVI век в Европа протичат редица обществени и икономически процеси – Великите географски открития, изобретяването на печатната преса и внос на големи богатства от Америка към Европа, заплахата за християнска Европа от османските нашественици и други, довеждат до промяна в геополитическата ситуация. Според него разликата между революционните събития от XVI век и тези в днешно време е, че в миналото тези събития са се развивали в продължение на цял век, а днес те протичат с много по-голяма скорост в рамките на едва 30 години.
Проф. Тремонти отбеляза, че е забелязал началото на кризата на глобализацията още в началото на 90-те години в Америка и припомни свой спор с проф. Франсис Фукуяма, който е твърдял, че това е краят на историята. „Ами не. Историята пак се върна и то с лихви и с промени в географията. Вярвахме, че ще се открие един нов свят. Президентът Барак Обама дойде на власт и каза, че нямаме минало, а само бъдеще. Сякаш обаче части от миналото ни се връщат сега“, каза още проф. Тремонти.
В изказването си той посочи, че кризата, в която живеем, му напомня за Вавилонската кула. Човечеството построява кулата и започва да се доближава до Бог, отделя се от земята, но Бог не харесва, маха езика и човечеството отново попада в дълбините на контрастите, които са съществували преди това. „Отнемайки единната мисъл ние отново попаднахме в свят на контрасти и проблеми“, подчерта проф. Тремонти и говори за войните и кризите, които оформят нашето съвремие. По думите му днес Европа се нуждае от нов политически механизъм, от нов политически софтуер и нов конституционен хардуер, защото новите проблеми не могат да бъдат разрешени със старите средства. „Светът не може да бъде разделян на елити и народи, на модерност и традиция. Ако не познаваш миналото, губиш бъдещето“, каза проф. Тремонти.
След официалното представяне на книгата се състоя разговор между проф. Тремонти и проф. Даниел Вълчев, проф. Светослав Малинов, д-р Първан Симеонов, доц. Иван Ангелов и преводача на книгата на български език Йордан Василев.
„Криминогенната държава“ се фокусира върху икономическата и политическата история на Италия от края на 40-те години до средата на последното десетилетие на ХХ век, за да обясни логиката на много от проблемите в днешния свят, включително състоянието на демокрацията в Европа. Понятието „криминогенна държава“ е използвано от Тремонти, за да представи как държавата чрез собствените си политики, закони и институционални дефицити създава условия за престъпност, корупция и социална несправедливост. Заради тези свои позиции Джулио Тремонти е определян като интелектуалец, който настоява за възстановяване на моралното и социалното измерение на политиката.
Репортаж на телевизия "Алма Матер":