Икономически последици за България от извънредното положение, причинено от COVID-19

 

Икономически последици за България, през призмата на икономическите последици за Китай, където индустриалната продукция и услугите са се свили с 13% за два месеца, а номиналната стойност на оборотите от търговия са паднали с 20%, и ако прехвърлим механично данните за очакваните ефекти върху икономиката на страната, то не просто можем да очакваме подобна ситуация и в България, а по-скоро картината ще бъде още по-песимистична, тъй като:

Първо Китай разполага с огромен вътрешен пазар, положително търговско салдо, докато в България търговското салдо е отрицателно, вътрешният пазар е ограничен и ще се свие допълнително в резултат от кризата.

Второ в Китай е концентрирана огромна част от производството на стоки употребявани в цял свят. Именно нарушените доставки са и една от основните причини за свиването на индустриалната продукция. Свиване на индустриалната продукция ще трябва да очакваме и в България.

Трето бяха нарушени веригите на доставки, което ще затрудни производствата.

Четвърто наблюдава се свито потребление на стоките, което е резултат от социалната изолация на населението, временното затваряне на търговски обекти, увеличаване на безработните лица, загубата на заетост, намаляване на доходите на населението.

Пето трябва да очакваме в дългосрочен план сътресения и в ИТ индустрията в страната, в резултат от загуби, които ще претърпят корпоративните клиенти, които ще са засегнати от икономическата криза.

Шесто икономиката на България е уязвима поради високата икономическа обвързаност с икономиката на Европейския съюз, в резултат, на което ще повлияе върху заетостта в следните направление:

- намаляване на броя на работни места;

- влошаване на количеството и качество на работа, което ще повлияе върху размера на възнагражденията;

- ще засегне изцяло специфичните групи на пазара на труда, като самостоятелно наети, временната заетост.

Като цяло спадът на заетостта ще доведе до големи загуби на доходи за работещите, в резултат ще се понижи значително потреблението на стоки и услуги. От друга страна производството в страната разчита на веригите за доставки, а в резултат на строгите мерки е възможно компании в производствения сектор, които не разполагат с достатъчна ликвидност, да изпаднат в състояние на неплатежоспособност, като основните трудности ще се изправят малките и средните фирми при търсенето на евентуални нови доставчици.

Редица анализатори определят резултатите от предстоящата криза да притежават доста по-негативен резултат от световната икономическа криза през 2008-2009г., когато глобалната безработица се увеличи с 22 милиона души, т.е. ако приемем че предстоящата криза в резултат на COVID-19 даде същото отражения, то ще трябва да очакваме нарастване на безработицата в световен мащаб на 210 милиона души през 2020г. при ниво от 188 милиона безработни през 2019 г.. Този сценарии изглежда реалистичен като имаме предвид, че в Китай безработицата се е повишила с 1.1% само за два месеца от декември до февруари, когато е вече 6,3%.

Най-уязвимите професии ще бъдат, тези които изискват директен контакт особено при налагане на изискванията за дезинфекция на помещенията и осъществяването на регистрация на всеки директно осъществен контакт. Продължаващото извънредно положение съпроводено с ограниченията за пътуване и мерките за социална дистанция ще доведат до рязък спад на разходите за бизнеса, спад на потреблението, ръст на безработицата, инфлация, което ще доведе до рецесия. Колкото повече потребителите остават вкъщи, толкова повече бизнесът губи

приходи, в резултат фирмите ще продължат да освобождават работници и ще се запази тенденция за увеличаване на безработицата. Освен това ще трябва да очакваме увеличаване на

броя на корпоративните фалити, което ще окаже допълнителен натиск върху банковата и финансовата ни система.

Спадането на търсенето е пряк резултат от намаляването на разходите на потребителите, като най-засегнати ще бъдат секторът на услугите, включително авиацията и туризмът като вероятно възстановяване може да започне едва през второто/третото тримесечие на 2021г., и то в зависимост от това, колко дълго ще продължи извънредното положение и какви мерки ще бъдат взети за възстановяване на икономическата активност.

Отделните сектори на икономиката ще бъдат засегнати по различен начин и степен, в тази връзка подходящо е да се идентифицират основните проблеми в отделните индустрии, като се обърне особено внимание върху изменението на броя на персонала във фирмите и проблемите при веригите на доставки за фирмите.

В областта на туризма бизнесът е изправен пред загуби, които, вероятно, няма да могат да бъдат възстановени, след края на извънредното положение ще е необходима минимум една година за пълно възстановяване на индустрията, но като имаме предвид, че туризмът е с дял около 12% от БВП със свързаните индустрии. В макроикономически план страната ни притежава известна стабилност в резултат от ниския държавен дълг и липсата на бюджетен дефицит, а икономическият ръст на страната бе подкрепен от засилени нива на вътрешното потребление.

Положителен елемент в българската икономика е относително ниската задлъжнялост на домакинствата и на фирмите, която по данни на МВФ е 28.6% от БВП за 2018 г., но трябва да отбележим, че в страната ни са сравнително високи нивата на нефинансова корпоративна задлъжнялост (172.4% от БВП), което е фактор увеличаващ риска за икономиката на страната предвид факта, че около 98% от стопанските субекти в страната са малки и средни предприятия. В резултат на този факт можем да очакваме ефекта на доминото по отношение на обвяването на фалити на фирмите в засегнатите индустрии, особено като имаме предвид, че икономиката на страната е икономика на услугите и притежаваме сравнително малък производствен сектор.

Най-силно засегнатия сектор в страната е туризма, но не трябва да пренебрегваме факта, че и други сектори, които притежават висока добавена стойност също ще бъдат засегнати. Трябва да обърнем внимание и на влиянието на кризата върху сектора на информационните и комуникационният технологии и аутсорсинг индустрията в България, особено като се има предвид, че очакванията на Българската аутсорсинг асоциация бяха до 2021г. делът на аутсорсинг индустрията да формира около 8% от БВП на страната. Не трябва да се забравя факта, че в ИКТ сектора, както и в аутсорсинг индустрията стартовата заплата е 4-цифpeнa сума и евентуална криза ще доведе до намаляване на потреблението на стоки и услуги в страната. Вероятността да сме свидетели на глобална рецесия е все по-голяма и е в пряка зависимост от броя заразени и продължителността на карантината и изглежда нормално да очакваме свиване на БВП на страната между 1% и 3 % за настоящата 2020 г., но като имаме предвид, че чуждестранните инвестициите в България бележат тенденция на забавяне, то настоящата криза ще ускори този процес и в резултат е вероятен и още по-песимистичен вариант за икономиката на страната за 2020г.

В свободните професии, където са концентрирани редица бизнес и технически услуги, т.е. адвокати, нотариуси, архитекти, проектанти, бизнес оценители и т.н., ще повлияе предстоящото свиване на новите инвестиционни инициативи на фирмите и гражданите, в резултат ще намалеят доходите и заетостта им.

Засегнати основни сектори и дейности:

1. Туристическо-развлекателният бранш. В резултат на отменени полети и резервации, анулираните пътувания и отмяна на събития генерират огромни загуби, които застрашават целия сектор. Можем да очакваме между 50-75% загуби за сектора, ако кризата приключи до началото на лятото и над 75%, ако продължи до есента.

2. Култура и спорт. Спирането на мероприятия свързани със спорта, забавленията и култура предполага автоматично да говорим за загуба на работни места и свиване на

 

 

приходите, както за организаторите на събитията, така и за медиите от реализиращи приходи от реклама за провеждането на събития.

3. Търговия (най-засегната ще бъде търговията с луксозни стоки, следвана от търговията на стоки различни от хранителните). Рискът от забавяне на търговията се свързва и с взаимоотношенията с търговските партньори. Можем да очакваме значителен растеж в онлайн търговията в резултат на пандемията и наложената карантина. Предизвикателство пред търговския отрасъл ще е свързано с запазването на кадрите и възможността за изплащане на заплати, както и нарастване на дела на търговци, които качват обяви за свои продукти онлайн с цел запазване на дейността си.

4. Транспорт (намаляват приходите от намаления интензитет при градските и междуградските пътувания). Летище София ще усети чувствителен спад на трафика в средносрочен план, но във въздушния транспорт в страната има над 6000 заети към 2018г. Трябва да се очаква голям брой българи работещи за чужди превозвачи, които могат да загубят работата си. Освен това трябва да очакваме дейностите по поддръжка и ремонт на самолети в Lufthansa Technik, Rose Air, Woodward и L'atecoer да бъдат засегнати, въпреки че се предполага наличието на натрупани поръчки за следващите години, можем да очакваме съкращения и в тези компании. Наблюдава се спад в потребителското търсене на автомобилни части, освен това доставките на части за заводите производители не са се нормализирали. Не е ясно докога фабриките на територията на България ще работят в извънреден режим, с намалена продукция, до постепенното си възстановяване на пълния капацитет на производствените мощности или ще се наложи да прекратят дейността си. При фирмите осъществяващи дистрибуция и търговия с резервни части за автомобили в страната се наблюдава за месец март 2020г. намаляване на приходите от продажби с 50%, в една от водещите компании или в числово изражение при 14 мил. лв. средно месечно в нормални условия, за март 2020, приходите от продажби са около 7 мил. лв. Като имаме предвид, че бизнеса с резервни части прави приходи над 1 милиард лв. за 2018г., а приходите от продажби на основните играчи на пазара са паднали на половина и при някои от тях дори се предвиждат съкращения на персонала, тъй като очакванията са приходите и за месеците април и май да са наполовина, показва намалената интензивност между опериращите стопански субекти в страната, както и предстоящия размах на икономическата криза в страната.

5. Операции с недвижими имоти (очакване на силно ограничаване на броя на сделките). При пазара на недвижими имоти към момента не може да се очаква изоставяне на започнати строежи, в резултат на това, че в сферата на строителството дейността не е ограничена. Но, понижаването на търсенето и забавянето на инвестиционните намерения могат да дадат отражение във второто шестмесечие на 2020г. Пряк резултат от въведеното извънредно положение е увеличаващия се ръст на свободните търговски площи, което ще повлияе върху наемните нива. От друга страна принудителния процес на „тоталната дигитализация и повсеместна виртуализация“ ще стимулира бизнеса за изпълнение на дейностите си дистанционно. В резултат на този процес при нормализиране на обстановката за част от бизнес организациите е възможно да отпадне необходимостта от наемането и поддържането на „стария“ им офис.

6. Промишленост (добивна и преработваща промишленост) в резултат от прекъсването на веригите на доставки и общото свиване на търсенето. Цялата промишленост ще бъде засегната поради затруднените доставки и, ако не се запазят максимално доставките при затягането на гранично-пропускателните режими, може да доведе до спиране на целия производствен процес. Възможно е пред страната ни да се създадат нови възможности за привличане на нови производства, които трябва да се

 

 

използват и да им се обърне внимание при приложението на мерки за предотвратяване на последствията от кризата. Именно нарушените световни доставки, могат да доведат до релокация на някои производства, т.е. nearshoring на производствени мощности и бизнес процеси. От друга страна е възможно да се възродят някои производства на ново.

7. Строителство (продължава работата по обектите, което на този етап запазва дейността на фирмите в сектора, но можем да очакваме отлагане на инвестиционни решения, което ще се отрази и на сектора);

8. Кредитни институции /банков сектор/. Основните рискове пред банковия сектор са свързани с не обслужването на кредити в най-засегнатите секторите, трябва да се очаква спад в новите ипотечни кредити, както и в обслужването на стари в резултат на повишаващите се нива на безработицата. Възможно е загубите на банките от кредити не само да се увеличат, но и дори да се удвоят.

9. Административни дейности. Определяйки проблемите, то трябва да ги обвържем с дейността на организациите от публичния сектор и възможностите, които ще предложат за бизнеса като мерки за излизане от кризата. Не трябва да се забравят и правителствените покупки като възможности за стимулиране на икономическата активност на стопанските субекти.

10. Здравеопазване и социални услуги. Проблемите са свързани с гарантирането на устойчивостта и сигурността на системите по време на извънредното положение.