ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ КОЛИЧЕСТВЕНО И КАЧЕСТВЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА СУБЕКТИВНИТЕ ОЦЕНКИ И РЕАКЦИИТЕ КЪМ ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, СВЪРЗАНО С COVID-19

Резюмираните резултати от две изследвания за реакциите на хората и отделно на младежите, към извънредна ситуация коментира доц. Маргарита Бакрачева, катедра Социална педагогика и социално дело към Факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ „Св. Климент Охридски:

Проведени са две експресни проучвания – непосредствено след оповестяване на първите случаи на заразени с COVID-19 в България и след обявяването на извънредно положение. Предвид изключителната динамика на ситуацията целта беше очертаване на някои общи тенденции, а не търсене на представителност. Първото проучване е проведено от 8 до 10 март сред 391 доброволно включили се участници. Резултатите показват, че непотвърдените твърдения не се радват на особена популярност. Около половината от анкетираните са склонни да намерят връзка между вируса и икономически интереси на фармацевтични компании, а в по-малка степен заболяването се свързва с различни конспиративни теории. По-голямата част не вярват, че чесънът лекува коронавируса или че 5G мрежата има нещо общо с разпространението му. Повечето от участниците в този период споделят мнение, че темата се преекспонира от медиите и това води до повишаване на страховете. В същото време голяма част – около 40 процента смятат, че държавата взема адекватни мерки.

По отношение на второто проучване – за реакциите на хората преди и след обявяването на извънредното положение – резултатите показват, че страховете логично постепенно се повишават. Изследването е направено между 8 и 30 март в две направления – едното е анализ на споделеното във Фейсбук съдържание в профилите на 531 души на възраст от 30 до 70 години, а другото е анкета с изцяло свободни отговори сред 103 младежи между 21 и 25 години.

В началото фокусът на хората в социалната мрежа е коронавирусът, като по-нататък заболяването и извънредното положение се запазват като водещ обект на дискусии, но все повече се балансират и от други теми. Полярните мнения и нападки са основно заради спазване и неспазване на мерките срещу разпространението на вируса.

Анкетираните младежи споделят основно страха от смъртта, от загуба на любим човек, за личното здраве, от финансови проблеми, от непознатото. Плашат ги и липсата на контрол над ситуацията, усещането за несигурност и безнадеждност, изпитват и много гняв. Те смятат също, че психозата може да се окаже не по-малък бич от самата болест. Основните фактори, които според младите хора могат да помогнат в тази ситуация, са медиите да поднасят и добри новини и да се ограничи негативната информация. В личен план младежите отбелязват като „противоотрова“ постоянната ангажираност, включване в дейности в помощ на другите и обобщават, че „сега е време да свършим всичко, което отлагаме“.

Друга тенденция е спад в споделянето на различни теории. Конспирация възниква когато има някакъв неизяснен факт и това помага на хората да си изградят картината, намирайки обяснение на липсващата информация. Сегашната ситуация не е благоприятна за споделянето на общи конспиративни теории, тъй като всекидневието и начинът на живот са променени, а това обръща фокуса към конкретни въпроси, свързани с непосредствената жизнена среда и възможностите за оцеляване. За момента страховете са в рамките на нормалното приемане и насочени към финансовото изражение на извънредното положение. Всяка непозната и неопределена ситуация се възприема като плашеща и първата реакция е на търсене на рамка – времева перспектива и конкретни заплахи. Неопределеността и очакването водят до по-висока тревожност и страхове от една силно неблагоприятна ситуация, която обаче има ясни параметри. Ние се адаптираме и към трудностите, когато имаме основата, на която да стъпим – знаем кой е най-лошият сценарий и се адаптираме към него въпреки трудностите и загубите.

Паника, каквато в известна степен забелязахме, има непосредствено след настъпването на застрашаваща и непозната ситуация и не може да продължи неопределено време – тя прераства в апатия или може да доведе до остра поведенческа реакция. Състоянието на безпомощност се канализира в отказ от борба или в рисково втурване в някоя посока, по-често необмислена. Кризисните ситуации провокират полярно отношение, свръхактивно или пасивно, и не оставят достатъчно пространство за намиране на баланс и рационалност, каквито са важни за успешната адаптация. Страхът за базовите потребности, в случая здравето и финансите, поражда поляритет "бий се или бягай" и реакциите са бързи, емоционални и не толкова рационални, а туширането им е възможно с даването на ясна и еднопосочна достоверна информация, която не е хипотетична, а се отнася до конкретни изпълними и видими в ежедневието неща.

След пандемията животът няма да бъде същият. Мисленето ни няма как да не се промени след преживяването на усещане, че не можеш да планираш и управляваш живота си, как всичко може да рухне за миг, като в същото време не можеш да избягаш, защото всичко е глобално. В същото време съществуват вътрешният импулс да бъдеш автономен и външният натиск животът да продължи. Фокусът ни ще се премести в търсенето на смисъл не само в големите планове и цели, а и в краткосрочните, ще преосмислим взаимоотношенията и начина на общуване с другите, всеки ще потърси индивидуаленсмисъл в несигурността и неопределеността.

Основно значение има начинът на поднасяне на информацията и предлаганите мерки. Това определя дали превес ще имат доминиращите в момента нагласа „Нямам избор. Нямам Планове.“ и „Лошото отмина, започва страшното“, които могат да породят рискове или позитивният поглед, че въпреки всичко в момента се случват позитивни неща и те са плод на промяна в начина, по който гледаме на света и на отношенията помежду си.