Какво представлява Коронавирусът

COVID-19 (Coronavirus disease 2019) е вирусно заболяване, разпространяващо се с пандемичен характер и причинено от новооткрития за науката вирус SARS-CoV-2. Това е третия описан високорисков коронавирус след епидемиите от SARS (ТОРС – тежък остър респираторен синдром) и MERS (средно-източен респираторен синдром). В човешката популация циркулират още 4 вируса от същото семейство – HCoV-229E, HCoV-NL63, HCoV-OC43 и HCoV-HKU1. Както при хората, така и при редица бозайници те засягат основно дихателната система и в някои случаи гастро-интестиналния тракт. Заболяванията от тези 4 вируси се причисляват към острите респираторни заболявания (ОРЗ), които често наричаме „настинки“.

За разлика от обикновената настинка обаче епидемиите от SARS, MERS и сегашната от SARS-CoV-2 причиняват значителни по размери щети с множество смъртни случаи и икономически загуби.

Какво стои зад епидемията

Една от причините за това е, че тези вируси са нови за човешката популация. За източник се приемат прилепите, като единствено за MERS е доказано пренасянето на вируса от камилите към техните стопани и от там – в човешката популация. За останалите 2 вируса (SARS и SARS CoV-2) данните са спекулативни по отношение на междинния гостоприемник.

Коронавирусите притежават геном, който е изграден от една молекула РНК, а не от ДНК, както е при клетките. За тези геноми е характерна висока скорост на мутиране.  Преминаването на междувидовата бариера от вируса се дължи именно на полезни за вируса мутации. Те му дават  възможност да атакува нови видове, включително и човека и да се размножава. Когато даден вирус проникне в популациите на нов гостоприемник предизвиква по-остри инфекции, в сравнение с тези в природния гостоприемник.

Особеното при това семейство вируси е наличието на ензим „поправящ“ грешки допуснати при изграждането на дъщерните РНК вериги което води до по-стабилна популация на вируса в генетичен аспект. Това е особено важно от медицинска гледна точка, защото изменчивостта на вируса ще е по-ниска и потенциално лекарство или ваксина биха имали по-голям и дългосрочен успех. За сравнение може да се разгледа ситуацията с грипния вирус, при който изменчивостта му води до необходимост от създаването на нови ваксинални препарати всяка година.

Терапия, профилактика на вирусната инфекция

От такава гледна точка днес всички са вперили поглед с надежда в научната област по света, която разработи нови антивирусни препарати и ваксини за ограничаване на пандемията и дори – ерадикиране на вируса. Към момента се провеждат тестове на няколко ваксинални препарата в САЩ и ЕС. От друга страна СЗО е стартирала серия от клинични проучвания за потвърждаване на ефекта на няколко потенциални антивирусни препарата на пазара.

Процесът на клиничните проучвания, обработка на данните и не на последно място – масовото производство на лекарствени препарати и още повече – на ваксинални препарати, е дълъг и сложен процес. Еднозначни резултати от различните проучвания могат да се очакват в края на пролетта или началото на лятото, което би било навременно за осигуряването на необходимите медикаменти за предотвратяване на разгара на епидемията или втора вълна във вече засегнатите страни по света.

Развитие на епидемията. Мерки. Тестване

Към момента за развитието на епидемията може само да се спекулира, поради което не трябва да се обръща прекалено много внимание на теориите за пикове, криви и всякакви други математически модели. Тестовете използвани в медицинската практика към момента са високоспецифични (ако дадат положителен резултат, то той е именно за това заболяване), но голямо значение има периодът на взимане на пробата, начинът на обработката й и не на последно място – начинът на взимането й. Точността при различните тестове варира между 95% и 32% (при това само за PCR теста). Според някои източници при проба директно от белия дроб на болен от COVID 19 – имаме 95% положителни резултати, при взимане на проба от носоглътката – 63% и от гърлото – 32%. Важно е да се отбележи, че на базата на тестовете в практиката са възможни фалшиво-отрицателни резултати. Това означава, че ако тестът ви е положителен – то вие сте вирусоносител или човек преболедувал инфекцията (PCR или бърз тест). Ако обаче тестът ви е отрицателен – то това не гарантира, че не сте вирусоносител и че не можете да заразите други хора. Това е и причината масовото тестване да не е особено ефективно като достоверен източник за прогреса на инфекцията на популационно равнище.

Всичко казано до тук показва, че предсказването на хода на инфекцията по ограничените данни, с които разполагат учените и правителствата в световен мащаб е силно спекулативно. Моделите създадени на базата на други подобни заболявания и данните към този момент са необходими за взимане на максимално правилни решения, но не бива да ги съдим строго ако се отклонят от реалността.

При сравнение със сезонния грип се говори за цикличност и ограничаване на заболеваемостта в топлите месеци. За сега потвърждение за подобно нещо няма, особено предвид стабилният брой случаи в южното полукълбо и целогодишно топлите страни.

Важен епидемиологичен фактор, който рядко се коментира, а е част от причината за сериозната заболеваемост в Италия, Испания, Франция и Швейцария е близките социални контакти, които са възприети в тези страни.

Въпреки всичко казано– мерките предприети от правителствата в цял свят на поетапна изолация и затваряне на границите са единствените, които могат да се предприемат в подобна ситуация на разпространение на непознат патоген със сравнително висока смъртност. За Европа тя е около 3% като преди всичко се влияе от броя на тестваните хора, а не толкова от състоянието на медицинската система в страната.

Препоръчаните, както от СЗО, така и от нашето правителство мерки предполагат носене на лични предпазни средства – маски и ръкавици. Въпреки ниската ефективност на обикновените текстилни маски като филтриращи средства, те имат своята роля при оформяне на епидемичната обстановка. При кашляне и кихане болния човек може да създаде аерозолен облак, който да се задържи на място в продължение на минути, а разпространението му е на няколко метра. Мерките за дистанциране невинаги са достатъчни. Научни проучвания показват, че при висок вирусен товар този аерозолен облак, би могъл да зарази човек ходещ зад болния. Съвсем отделно едно кашляне или кихане в магазина може да доведе до покриване с вирусни частици на множество продукти, които в последствие да бъдат закупени от здрави хора, преди самия вирус да се инактивира в топлото и сухо помещение на магазина. При наличие на каквато и да била маска, този аерозолен облак ще бъде редуциран значително. Лесен тест за подобна пропускливост може да се направи в домашни условия с пръскане с дезодорант зад маската.

Какво следва? Защо трябва да си стоим вкъщи и до кога?

При невъзможност да разчитаме на терапия срещу вирусната инфекция или ваксинална профилактика, единствените мерки за ограничаване на заболяването и предпазване на медицинската система от претоварване са противоепидемичните. Те обаче не са панацея за проблема и преди всичко са на основата на личната отговорност. Дали хората ще бъдат поставени под карантина или ходим на работа не е от значение. От значение е всички ние като единици да намалим максимално шанса да заразим някой друг от обкръжението ни. Това включва социалното дистанциране, носенето на маски или шалове за ограничаване на излъчването на вируса, отговорност към себе си и близките ни, следене за симптоми на заболяването и ограничаване на събирането с хора извън дома, когато може да бъде избегнато.

Карантинирането вкъщи при симптоми на заболяването не означава само да не ходим на работа. Не трябва да излизаме от стаята, в която спим освен за храна и баня. Не трябва да ходим до магазини за хранителни стоки и до административни институции. Ако наш близък е карантиниран с потвърдена инфекция, то грижата за него е наша отговорност. Важно е, при възможност дори грижещите се за болен да не напускат дома. Подобни мерки, могат рязко да намалят заболеваемостта и да облекчат обществото като цяло.

Всеки един от нас днес е фактор за справяне с болестта. Всеки носи отговорност, но и може да помогне. Не разчитайте на достоверността на информацията, дори от привидно достоверни източници, защото учените нямат достатъчно информация, за да отговорят на всички въпроси. Това за което се борим, е здравето и животът на нашите майки, бащи, баби и дядовци. Здравето на всички онези, които нямат възможностите да се справят с инфекцията. Нашата собствена съвест е лекарството за това изпитание.