На 12 декември 2022 г. в 2020 Event Space – НДК се проведе публична дискусия на тема ,,Бъдещето на Европа и еврозоната‘‘. Събитието беше организирано от Студентски клуб на политолога към Софийски университет ,,Св. Климент Охридски‘‘ съвместно с Фондация ,,Фридрих Еберт“ - България.
Целта на дискусията беше да се представят предимствата и недостатъците на членството в еврозоната и да се проследи отражението на еврото върху обществото. Като говорители на събитието участваха служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов и евродепутатът от ПЕС Цветелина Пенкова.
Говорители в дискусията бяха още зам.-председателят на Националния младежки форум Атанас Радев, политологът и анализатор Иван-Асен Иванов, както и Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика. Модератор на събитието беше Димитър Ганев - политически коментатор и доктор по политология.
Събитието беше открито с приветствени думи от Жак Папаро, директор на Фондация „Фридрих Еберт“ - България, както и от председателя на Студентския клуб на политолога Ивайло Илиев. Двамата очертаха важността на присъединяването на България към еврозоната като процес, който задълбочава пътя на страната към европейската интеграция и в който младото поколение има особено ключова роля.
Дискусията на тема ,,Бъдещето на Европа и еврозоната“ протече в два панела, като първият целеше да обобщи позитивите и негативите от членството в еврозоната. Участници в него бяха служебният вицепремиер Атанас Пеканов и евродепутатът Цветелина Пенкова.
Още в началото на събитието Пеканов подчерта ползите от предстоящото присъединяване на България към еврозоната: ,,Тя ще донесе неимоверни позитиви, а рисковете могат да бъдат преодолени. Стремим се към интеграция, към обща валута, която ще донесе по-добри финансови условия за домакинствата и бизнеса и ще стимулира икономическата активност.‘‘ В изложението си Пеканов също така изрази позицията, че сегашната висока инфлация няма да се покачи с приемането на еврото. В членството в еврозоната той намира позитив и за работещите - с преминаването към заплати в евро се очаква по-добра съпоставимост. ,,Еврото е втората най-използвана валута в света. Можем да сме силни, когато сме част от силните съюзи - там, където се взимат решенията на различни нива. Европа става по-силна и ние също ще бъдем по-силни, ако бъдем част от глобалните решения‘‘, категорично заяви Пеканов.
След вицепремиера евродепутатът Цветелина Пенкова очерта основните позитиви, свързани с еврото, и опроверга някои от най-често срещаните притеснения по темата. Тя сравни ситуацията в България с тази в прибалтийските страни, като посочи, че у нас преминаването към еврото ще се случи много по-леко. ,,Бидейки част от валутен борд, България има ясна гаранция за защита от допълнителни шокове“, отбеляза Пенкова.
Евродепутатът сподели и мнението си по отношение на спекулациите за загуба на суверенитет при присъединяването към еврозоната: ,,Ние внасяме политиката. Тук не става въпрос за загуба на суверенитет, а за споделяне на такъв с Европейската централна банка.‘‘ Според Пенкова еврозоната ще донесе редица позитиви на България - ще има повече контрол от институциите, сравнението на цените на продуктите ще се осъществява много по-лесно и изкуственото закръгляне или завишаване на цените ще спре да прави впечатление. В края на изложението си Пенкова постави въпроса в контекста на ниското обществено доверие в европейската интеграция и призова към вяра в институциите: ,,Трябва да сме единни и да имаме единно мислене. Липсата на доверие може да бъде сериозен проблем в обществото ни“, каза тя.
По време на втория панел се проведе дискусия за отражението на еврото върху обществото, визията на младите хора по темата и експертния поглед. В тази част от събитието участваха Атанас Радев, зам.-председател на Националния младежки форум, Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, както и Иван-Асен Иванов, политически анализатор и сътрудник в ЕП по въпросите на младежта и Зелената сделка.
Атанас Радев изрази мнението, че членството на България в еврозоната е процес, който дава възможност на страната да се възползва от придобивките й. Радев е сигурен, че за да се осъществи присъединяването, на първо място е необходим политически авторитет на национално ниво: ,,Политиката и националният политически процес влияят върху общественото мнение и авторитет, както и върху позицията на България. За дa участваме, за да вземем своята дума и да бъде разгърната ролята на Българската народна банка, са нужни действия.‘‘
Петър Ганев отбеляза, че в обществото ни се забелязва страх по отношение на еврото: ,,Ако бъде направен референдум, е много вероятно хората да не са съгласни с влизането на България в еврозоната.‘‘ Икономистът смята, че тази ситуация може да бъде подобрена чрез постигане на стабилност и визия за бъдещето.
По-песимистично настроен беше Иван-Асен Иванов, според когото страната ни е загубена по пътя на европейската интеграция: „В България може би не се осъзнава, но в Брюксел това е изключително ясно. Нашата страна няма ясна визия, нито приоритети, чрез които да се развива. България има нестабилна позиция и на практика до момента единствените позитиви по отношение на предстоящото членство в еврозоната са в лицето на конкретни евродепутати, представляващи страната.‘‘ Въпреки критиките младият анализатор е категоричен, че с приемането на еврото България може да постигне голям напредък. Според него това е най-добрият начин, по който страната участва в процесите на вземане на решения и да бъде част от важните структури на Европейския съюз.
В края на дискусията думата взеха присъстващите и гостите, които имаха възможността да зададат въпросите си към панелистите и да споделят собствените си коментари и позиции по темата. Благодарение на активното участие и интереса на публиката събитието успя да обхване максимално широко различните измерения на процеса по присъединяването на България към еврозоната.
За Студентски клуб на политолога
Студентски клуб на политолога е доброволческа организация на младежи, изучаващи политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Част от нашите цели са свързани със стремежа за получаване на по-добра квалификация по теми, свързани със специалността. В рамките на нашата дейност реализираме общественополезни проекти и инициативи, научно-образователни програми, форуми и други формати по проблеми, свързани с политологията. Развиваме се както в рамките на университета, така и със съдействието на други партньори.
За Фондация „Фридрих Еберт“ - България
Фондация „Фридрих Еберт“ - България е част от международната мрежа на Фондацията Фридрих-Еберт (ФФЕ) с над 100 представителства в света. Той е открит през 1994 г., за да подкрепи прехода на България към демокрация чрез образователна и консултативна дейност. ФФЕ България насърчава и подкрепя политическия диалог между България и Германия и други държави от ЕС, както и международния диалог в региона.
Снимки: Студентски клуб на политолога